• Лого – „Светът обича Успелите“
  Идеята е на г-жа Мария Кушлова, десенатор във фирма ,,Яна” (съпруга на г-н Марин Кушлов, учител в училището). Състои се от три идеални категории – свят, обич, успех, които са неподвластни на времето.

• Училищно знаме
  През различните години Панагюрската гимназия използва различни знамена – зелено с лика на Нешо Бончев; червено със златен лъв и надпис ,,Свобода или смърт”.
  През последните години СУ ,,Нешо Бончев” използва националното знаме.|
  За първи път на 14. 01. 2009 год., по случай отбелязването на 170 години от рождението на Нешо Бончев и откриването на неговия бюст – паметник в градския парк, тържественото шествие на училището се водеше от новото знаме. То е зелено, с две лица. Едното – с лика на Нешо Бончев и името на училището, а другото – с емблемата и логото на училището.

•   Сребърна халка
  На нея е инкрустирана годината на завършване и името на училището. Дава се на всеки дипломиран зрелостник при връчването на дипломите за завършено средно образование. Идеята е на г-жа Милка Пискова, учител по БЕЛ в  СУ „Нешо Бончев“. Първите зрелостници, получили тази халка, са от випуск 2005 год. През 2009 г. халката се заменя със сребърен пръстен, чийто дизайн е по идея на г-н Николай Семов.

•  Академичен комплект дрехи и аксесоари
  -Тогите на директора, помощник-директора и класните ръководители са в цвят бордо, а на зрелостниците – черни.От  2007г. в СОУ „Нешо Бончев” на церемонията по раздаването на дипломите зрелостниците, директорът, помощник- директорът и класните ръководители се явяват, облечени с тоги. Това предава особена тържественост на ритуала. Тази новост за гимназията става факт благодарение на директора г-жа Барова и пом.- директора г-жа Горинова.
  -Шапките са с пискюли – сребристи за зрелостниците и златисти за останалите. След връчване на дипломата, директорът премества пискюла от лявата страна на дясната, което символизира придобитата нова степен на образование.
  -Зрелостниците са със сребристи шалове, които имат в двата края избродирана емблемата на училището.
  -Директорът и помощник-директорите за със златисти шнурове-огърлици.

Химн на „Нешо Бончев“

На Нешо Бончев паметта

ще славим дорде слънце грей.

Човек бе идеален, смел

и в нас той вечно ще живей!

Критик, учител и поет,

борец за правда и за ред,

той нам остави свят завет,

с просвета да вървим напред!

С млади сили, с поглед свеж

по него ний ще да вървим.

На нас, учащата младеж,

е той учител наш любим!

текст: Недьо Горинов – бивш учител по бълг. език в гимназията

музика: Огнян Спатарев – бивш учител по музика в гимназията

Материалът Символи и ритуали е публикуван за пръв път на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "НЕШО БОНЧЕВ".

Първият български литературен критик. Заедно с М. Дринов след завършване на панагюрското класно училище става помощник-учител, след което и двамата заминават да следват духовна семинария в Киев. След завършване на семинарията постъпва в историко-филологическия факултет на Московския университет. Бил преподавател в I московска гимназия. Занимава се активно с книжовен труд, пишел статии, превеждал от руски. Умира в Русия не дочакал освобождението на България. Името на Нешо Бончев ни връща към първоизвора на творческото пробуждане и възраждане. Родолюбив българин, виден мислител и творец, Нешо Бончев е първият български литературен критик и страстен радетел за европейска култура в България. Буден дух, чиста душа, покоряващ ум, талантливо перо, неподкупна съвест, безкористна обич към отечеството, стремеж към духовно съвършенство – ето кое характеризира този наш възрожденец.Житейският му път не се отличава с особени събития. Роден е на 14 януари 1839 год. в бунтовно Панагюрище. В детството си познава бедността и сирашката участ, но и сладостта на знанието. Учи в панагюрското светско училище при Атанасий Чолаков и Йордан Ненов, а по-късно учителства в него три години с приятеля си Марин Дринов. Оценявайки любознателността на двамата младежи, панагюрци ги изпращат да се учат в Русия. Отначало постъпват в Южнославянския пансион и Духовната семинария в Киев. През 1862 год. Нешо Бончев се записва в историко-филологическия факултет на Московския университет, който завършва през 1866 год. със степен „кандидат“.Нешо Бончев престоява 20 години в Русия. Той е учител в Първа московска гимназия и преподавател в Лазаревския институт за източни езици. За усърдна и ползотворна работа е награден с ордени – „Св. Ана“ /III степен/ и „Св. Станислав“ /II степен/.Той пътува два пъти до България, но тежките условия и болестите не му позволяват да остане завинаги в родината си. Въпреки това образът на отечеството е в сърцето му. Нешо Бончев страда, че неговият народ живее в робство и е непросветен, че в България няма истинска литература и култура. Затова отдава всичките си сили за духовното развитие на своя народ. Той събира народни песни и приказки и ги публикува във вестници и списания. Превежда I песен от „Илиада“ на Омир, „Тарас Булба“ от Гогол, „Разбойници“ от Шилер и ги отпечатва в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество. В литературната си дейност непрекъснато е подкрепян от приятеля си Марин Дринов, който оценява дарбите му. Бончев пише и литературнокритически статии, с които допринася за изграждане на непреходни естетически и нравствени ценности и критерии у творци и читатели. Като ученик на Белински води непримирима борба срещу посредствеността и бездарието в изкуството, работи за приобщаване на българите към европейската култура и за високи творчески прояви в една национална култура. С това се утвърждава като пръв истински литературен критик.Нешо Бончев има заслуга и за българското училище. Опитен педагог, той разработва програма, която доближава училището до живота. Излагайки своите схващания за методите и принципите на обучение, за типа на средните училища, за личността на учителите, той изхожда от нуждите на народа и държавата. Много от педагогическите идеи на Нешо Бончев са актуални и днес.Разностранни са интересите на даровития български възрожденец, богат е духовният му живот. Но болести го сполетяват и не му позволяват да осъществи идеите си докрай. Нешо Бончев живее известно време в Одеса, Мелитопол, Феодосия, Симферопол, Богородское, за да се лекува. Помагат му приятели, сестра му Ана, хазайката му Ана М. Егоровна. Въпреки тежкото състояние, погледът му е отправен към отечеството. Бончев се интересува живо от събитията по време на Априлското въстание и пише статии в руските вестници за зверствата на турците над българския народ. С радост и надежда следи движението на руските освободителни войски и го отбелязва на картата. Умира в зората на Освобождението – на 17 февруари 1878 год., с Иречековата история на българите в ръка. Погребан е в Даниловските гробища в Москва.Кратък е животът на Нешо Бончев, но духовното му наследство е знак, че българите са талантлив народ.
Дочка Кацарева

Личност и общество в статиите на Нешо Бончев

Материалът Нешо Бончев е публикуван за пръв път на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "НЕШО БОНЧЕВ".

В периода 1848-1851 година  взаимното училище прераства в класно. Заслугата е на Атанасий Чолаков.

Главен учител в Панагюрище през 1872 – 1873г.  е Найден Попстоянов, който спомага за образуване на женско дружество „Надежда“. За СУ „Нешо Бончев“ по-важен е фактът, че той и неговият помощник Искрьо Мачев създават първи гимназиален клас в Панагюрското класно училище.

Началото на Панагюрската гимназия се поставя през 1914 -1915 г. Гимназията носи името Нешо Бончев от 1946 година. От 1950-1951 година училището е ЕСУ, от 1963-1964 година е СПУ, от1982 година се преименува в ЕСПУ, а от  учебната 1990-1991г. е СУ „Нешо Бончев“. Училището става член на Асоциацията на Кеймбридж училищата през 2005 год.

През десетдневката в края на м. март всяка година в училището се провеждат Бончеви празници. Организират се състезания, вечери, концерти, изложби, открити уроци, които дават възможност на обществеността да посети и види работата на целия колектив, да усети атмосферата в училището и да вземе участие в училищния живот.

В дългите години на своето съществуване училището е просперирало, благодарение на своите учители, които не са жалели сили, за да предадат своите знания и умения на учениците си. До 1989 год. основната група базови учители са били учители от СУ „Нешо Бончев”.

Всяка година от учредяването на фонд „Райко Чочев”, по случай завършването на зрелостниците, церемонията по връчването на дипломите е съпроводена със спектакъл, създаден от учители на училището и претворен от неговите ученици.

Първият мажоретен състав в Панагюрище е създаден от Кр. Лазарова и той носи на училището и града ни национални и международни награди.

Училищният вестник „Щъркелово гнездо” с редактор М. Динова започва да излиза ежемесечно през 2006 год. Това е единственият училищен вестник в общината, който се списва регулярно. Той е продължител на традициите на ученическия вестник „Бунай” от 40-те год. и вестник „Life” от 2000 год.

През 1996 год. бива учредено УН. Негови председатели са:  Никола Митев, Христо Шондев, Велко Сапунджиев, Панчо Галчев, Николай Колибанеков.

Материалът История на училището е публикуван за пръв път на СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "НЕШО БОНЧЕВ".