В центъра на тяхната идея стои символичното „Дърво на съпричастността“ – образ на живота и надеждата. По неговите клони учениците закачиха кичур от косите си -личен жест на подкрепа и солидарност. До всеки кичур написаха послание – думи на сила, кураж, вяра и обич. Думи, които напомнят, че никой не бива да бъде сам в трудностите си.

В основата на дървото са изписани ценностите, които крепят всяка борба – семейство, приятели, лекари, наука, общество. Защото пътят към оздравяването не се извървява сам, а с подкрепата на цяла общност.

С тази инициатива нашите ученици показаха зрялост, емпатия и гражданска отговорност. Те доказаха, че съпричастността не е просто дума, а действие. Че младите са носителите на надеждата. Че човечността е сила.

Нека на този ден си припомним, че зад всяка диагноза стои дете със своите мечти, страхове и надежди. И че най-големият подарък, който можем да дадем, е подкрепата.