Може ли класическата литература от XVI век да заживее в софтуерен код на C#? На този въпрос дадоха категоричен отговор учениците от VIIIa, които проведоха иновативен интердисциплинарен открит урок под надслов „Хамлет 2.0 — Да бъдеш или да не бъдеш… в кода“. 

Урокът започна с драматичен театрален пролог, което веднага потопи залата във философската атмосфера на Шекспир. Веднага след това обаче фокусът се премести върху технологиите. Вместо традиционните анализи, учениците представиха своите софтуерни проекти, разработени чрез Проектно-базирано обучение, в които образът на датския принц бе превърнат в… дигитален съдник на XXI век.

Предизвикателството пред младите програмисти бе да проучат в дълбочина характера на Хамлет и да създадат Windows Forms приложения. В тях потребителят бива изправен пред тежки морални избори от нашето съвремие – дилеми, свързани с етиката по време на война, лоялността към близките и морала в онлайн комуникацията. Чрез сложни разклонени конструкции и цикли на C#, програмата анализираше отговорите и в края генерираше персонализирано психологическо резюме и присъда. Тези отговори напълно отразяваха езика, меланхолията и търсенето на абсолютна справедливост, характерни за Шекспировия герой.

Публиката видя вълнуващ медиен репортаж „зад кулисите“, заснет от ученически екип репортери, който показа как са преминали напрегнатите Coding сесии в часовете. Веднага след него последва интерактивно гласуване, което изправи цялата зала пред същите тежки дилеми. В края на часа гостите имаха възможност лично да тестват приложенията.

Този проект ни доказа, че кодът без идея е просто сух текст. Но когато зад него стои вечен хуманитарен въпрос, технологията се превръща в изкуство. Нашите ученици доказаха, че дигиталното бъдеще има нужда от човешка душа и ценности.